Карун Чандок е новата надежда на Индия да пробие в света на Формула 1, след като това не се случи с Нараин Картикеян и сравненията помежду им са неизбежни. Новият пилот на Испания Рейсинг е наясно с това, но държи – по възможност – да не бъдат правени твърде много паралели със сънародника му. Картикеян вече е поздравил Карун, разказва състезателят в едно от многобройните си интервюта от последните дни, публикувано в индийската преса.
– Осъзна ли вече какво ти се случва?
– Честно казано, страшно съм изморен. Дадох толкова интервюта, че главата ми бръмчи. Изчетох какво ли не по вестниците и в интернет, но все още не съм осъзнал всичко. И въпреки умората и всичко останало, едно нещо е сигурно – усещането е много, много специално. Мечтаеш да караш във Формула 1 още когато си на три-четири години и внезапно това се случва. Можете да си представите какво се изминава дотук.
– Кога разбра със сигурност, че ще си част от Гран при?
– Разбрах новината около десетина дни по-рано (преди представянето на отбора – б.р.). До последно обаче имаше някои неща за уреждане и заради това не обявихме нищо публично.
– Да се дебютира в F1 не е лесна задача, а става и още по-трудна заради липсата на предсезонни тестове. Какви са целите на отбора по отношение на представянето?
– Целта на старта е да покажем на света, че компанията ни заслужава доверие. Трябва да натрупаме километри и опит през първата си състезателна година, да сме издръжливи. Не се знае, може да спечелим и точки по-късно през сезона.
– Очакваше ли Формула 1 да се сбъдне за теб толкова бързо?
– Баща ми водеше разговори с няколко отбора от август. Беше въпрос на време преди усилията на семейството ми и останалата част от автомобилната ни общественост да ми спечелят шанса. Миналият ми сезон в GP2 бе особено разочароващ, но потенциалът ми бе забелязан преди това. Колин Колес показа голяма вяра в мен, а и ми помага в спорт като Формула 1 да имам подкрепата на някого, който ме познава от дълго време.
– Въпреки че е малко рано, живееш ли вече като пилот в F1?
– Осем полета за седем дни е доста напрегнато. Свикнал съм с напрежението от постоянните пътувания по цял свят, но сега е по-различно. През зимата тренирах здраво и в момента съм в най-добрата си форма. Тежа горе-долу колкото като бях на 14 години. Чувствам се добре и съм готов да карам. Семейството ми също демонстрира страхотни нерви и подкрепа.
– Все още ли смяташ, че преминаването от GP2 към F1 не е чак толкова драматично?
– Преди време обосновах това си твърдение и ще го направя отново. При преминаването от GP2 към F1 не изпадаш в състояние на – О, боже мой, толкова бързи коли! Без съмнение е голям скок, но не толкова, колкото от А1 към Гран при например. И нямам предвид, че Формула 1 е по-лесна. Просто е по-зависима от колите и инженерите. Пилотът може да притежава всичкия талант на земята, но без правилни настройки не може да спечели. А аз съм просто щастлив, че съм късметлията сред 1,3 милиарда души, който стига до тази категория автомобилен спорт. Мога без колебание да заявя, че моят час настъпи.
