Дженсън Бътън (Макларън) финишира втори в Гран при на Италия и се върна в борбата за титлата заедно с Фернандо Алонсо (Ферари), откъдето и двамата бяха отписани от някои наблюдатели след състезанието в Белгия. Световният шампион се връща към старта на Монца и разказва за очакванията си за последните пет старта от шампионата за 2010 г.
– В неделя каза, че може би стратегията ти в състезанието е била малко сбъркана. Все още ли си на същото мнение?
– В неделя изпитвах смесени чувства. Ясно е, че исках да спечеля състезанието, а като се има предвид, че водих в по-голямата част от него, то това бе напълно постижимо. В същото време обаче успях да спечеля наистина ценни точки, а това бе повод за радост. Интересни бяха повредите в задната част на автомобила ми. Фернандо [Алонсо] ме удари в първия тур и това беше причинило известни щети по пода, но всъщност не осъзнах колко са сериозни, докато не огледах нещата след надпреварата. Бях доста изненадан, че съм поддържал толкова добро състезателно темпо при количеството повреди в долната част на болида ми. Дали бих се чувствал по-добре, ако бях спечелил, а Люис [Хамилтън] и Марк [Уебър] бяха заедно с мен на подиума? Труден въпрос. Но си мисля, че веднага след финала има тенденция да се чудиш какво е можело да стане. А ако аз бях останал пред Фернандо [Алонсо] след питстопа, е разумно да предположа, че имах шанс да спечеля. Що се отнася до стратегията, то тя беше оприличена от някои хора на играта на кой ще мигне пръв. Факт е обаче, че колата ни не бе най-бързата в този кръг. Беше възможно да запазя лидерството, но темпото на Фернандо означаваше, че шансовете ми не бяха особено големи. Така че като цяло според мен отборът изигра правилните карти, а набор от фактори доведе до този конкретен изход.
– В такъв случай връщането в борбата за титлата ли е най-голямото ти удовлетворение от Гран при на Италия?
– Абсолютно, защото се възползвах максимално от шанс, спечелих 18 точки за един ден, а Люис не взе никакви, Марк се прибра с 8, а Себастиан – с 12. На настоящия етап няма как да не проверяваш кой къде е в подреждането при пилотите, но непрекъснато се чудиш как е възможно всички да сме толкова близо един до друг. Даже е малко смешно – след Спа мнозина твърдяха, че битката вече е само двубой между Люис и Марк. Но според мен всичко спокойно може да се реши в последния старт. Никой няма да вземе лесно короната – съревнованието ще е до самия финал.
– Последните пет състезания се наблюдават повече от първите пет например и това е напълно разбираемо. А като се има предвид колко малки са наистина разликите, ще промениш ли подхода си към тези надпревари? Постоянното представяне става ли по-важно от победата например?
– Мисля, че трябва да се справяш с всеки старт по отделно. Според мен карането единствено с цел печелене на точки не е в психиката на един автомобилен състезател. Това го усетих миналата година. Знаех, че трябва само постоянно да взимам пунктове, за да спечеля титлата, но някак си се изтощих психологически повече, отколкото когато просто навеждам глава и се състезавам. На Интерлагос например нямах какво да губя – бях 14-и на стартовата решетка, а съотборникът ми се нареди на полпозишън. Какво щях да спечеля с разумно каране и няколко точки? Просто се гмурнах и това определено бе освобождаващо състезание за мен – опит, който ще ми е полезен и сега. Постоянното представяне е важно: ясно е, че трябва да финишираш във всеки старт и не трябва да вършиш глупости или да взимаш радикални решения за настройки и стратегии, за които си мислиш, че биха ти дали предимство. Ние сме състезатели, така че винаги ще се надбягваме. Но сега напрежението е върху всички ни, защото никой не може да си позволи отпадане или грешка. И този с най-малкото пропуквания [до финала] ще е световен шампион.
