Само в рамките на седмица два инцидента в различни категории се оказаха фатални и отнеха живота на 33-годишния Дан Уелдън (в Индикар) и 24-годишния Марко Симончели (в МотоGP). Това предизвика редица дискусии дали спортът не е прекалено опасен, осъзнават ли състезателите колко висок риск поемат въпреки многобройните мерки за сигурност и т.н. Един от най-запознатите с материята хора е бившият президент на ФИА Макс Мозли. Сред неговите най-големи заслуги е именно работата по подсигуряване на писти, оборудване, екипи и всичко останало, имащо някаква роля в автомобилните състезания, администрирани от световната автомобилна федерация. Дори той обаче призна, че няма как да се предотвратят всички инциденти.
– Спортът винаги може да се направи малко по-сигурен. Точно върху това работехме и толкова години във Формула 1. Но никога не е сто процента сигурно. Във всеки един момент може да се случи много сериозен инцидент и в F1. Всичко, което можеш да направиш, е да се трудиш върху това да намалиш вероятността за подобно нещо. Да, вярвам, че винаги сме в състояние да подобрим ситуацията, но е илюзия да си представяме нещо коренно различно – обясни Мозли пред ВВС. – Според мен днешните пилоти се чувстват далеч по-сигурни в автомобилите си, отколкото състезателите от 60-те например. Ако говорите с Джак Брабам например, той ще ви разкаже, че по негово време инцидентите почти никога не са завършвали добре. Увереността е хубаво нещо, но отнема част от разбирането, че всъщност наистина е опасно.
Една от най-обсъжданите теми след мелето на овала в Лас Вегас бе тази, че самите състезатели не се чувствали сигурни и някои дори не искали да стартират.
– 34 коли на два километра и половина овал със стръмен наклон означава, че всички ще карат на пълна газ. Шансът някой пилот да докосне друг в рамките на 300 мили състезателна дистанция е голям, а при подобно сбутване вече всичко може да се случи. Колите на НАСКАР например са далеч по-сигурни на такива трасета в сравнение с откритите болиди от Индикар – обясни англичанинът. – Преди години се смяташе, че хората ходят на надпревари и ги гледат заради опасността. Но сега, когато Формула 1 е по-сигурна, аудиторията е по-голяма, телевизионната – също и според мен истината е, че никой не иска да вижда пострадали хора. Наблюдават сериозни катастрофи и пилотът си тръгва невредим – това е вид забавление, но зрителите не желаят човекът да се нарани. Подобни усещания и възприятия са напълно човешки. Сетете се за цирка и акробатите, ходещи по въже, което е опънато страшно високо. Аз лично съм вече доста стар и ми е трудно да гледам подобно нещо. Но няма как да предотвратим съвършено всичко при каране на писта с толкова високи скорости.