Кими Райконен официално се връща във Формула 1 от 2012 г. Световният шампион за 2007 г. сподели какво го е накарало да подпише договора с Лотус Рено за следващия сезон.
– Защо се връщаш във Формула 1?
– Мисля, че основната причина е, че никога не загубих чувството, страстта да се състезаваш във Формула 1. По-скоро се дразнех от други неща около спорта. Тази година направих едни надпревари в НАСКАР в Съединените щати и усетих, че този тип състезания ми липсват все повече и повече, тъй като в ралитата надбягването реално е срещу часовника. А битката човек срещу човек ми е нужна. Получих обаждане от определени хора във Формула 1, други неща се подредиха по определен начин и се стигна до разговорите с Рено, като накрая сключихме сделка с тях и аз съм много щастлив от нея.
– Защо избра Лотус Рено?
– Всъщност опциите бяха две – този отбор или Уилямс. Нещата се получиха с Лотус Рено GP така, както ги искахме. Реално това е причината.
– Следеше ли представянето на отбора през тази година?
– Миналата година съвсем не гледах Формула 1, този сезон следях малко повече. Не съм гледал обаче определен тип. В последното състезание в Бразилия гледах финалните 20 обиколки, защото знаех по кое време е. Преди това не бях наясно, че ще сключа подобен договор за догодина и хвърлях по едно око на някои надпревари.
– Мислиш ли, че Формула 1 е по-различна, отколкото беше през 2009 г.? Смяташ ли, че имаш много за наваксване?
– Мисля, че гумите са най-голямата разлика между 2009 г. и сега, както и за следващия сезон. Колите според мен не са чак толкова променени. DRS-ът е нещо ново, но е подобно на други системи и има едно копче за работата с него, както беше преди с предното крило. Сега е просто задното. Предполагам, че най-голямата разлика ще е от гумите.
– Какво е различното в теб спрямо 2009 г.?
– Всъщност не знам! Не съм във Формула 1 от три години, дори не съм сядал в болид от последния старт през 2009 г. Сега просто съм с три години по-стар – нищо друго не се е променило съществено. Бяха чудесни сезони в ралитата, опитвах да се уча. Имаше и трудни дни, но като цяло тази година бе по-лесна от миналата. Спортът наистина е много труден. Нямам търпение обаче да се върна. Поне Формула 1 я познавам, наясно съм как работи всичко. Изкарах много време в Гран при, докато при пристигането ми в ралитата всъщност не бях наясно какво ще се случи. В НАСКАР беше същото – никаква идея. В това отношение трябва да ми е далеч, далеч по-лесно в F1 и всичко да премине нормално.
– Започна ли вече да тренираш за Формула 1?
– Всъщност не съм спирал да тренирам, поддържах форма през цялото време в ралитата, но там работата не е толкова физически натоварваща. На практика там си почти цяла седмица в колата, докато във Формула 1 състезанията са по-кратки, но по-трудоемки. Но да, постепенно започнах да обръщам режима си спрямо изискванията на Формула 1. Ситуацията е най-сложна по отношение на врата, но има достатъчно време и няма да е проблем.
– Какво е последното чувство от последната ти надпревара през 2009 г.?
– Сигурно съм мислел съвсем различни неща тогава. Но със сигурност помня спирането, колко бързо се случват нещата. В ралитата разполагаш с малко повече време, но пък допуснеш ли грешка, не получаваш втори шанс – там няма зони за сигурност и се спираш директно в някое дърво. Във Формула 1 дори да отвориш малко повече завоя, не е толкова фатално, губиш обиколка в тренировките или квалификацията, в състезанието може място да ти струва, но не е страшно. Спирачната дистанция, G-силите, всичко ще се върне много бързо. Най-важното е вратът ми да свикне пак, но не е нещо непреодолимо.
– Догодина ще има шестима световни шампиони, които ще се състезават. Това как влияе на мотивацията ти?
– Не бих се върнал, ако не бях мотивиран. Обикновено много се говори за мотивацията, но никой не знае какво правя аз, как се чувствам, така че не ми пука особено какво говорят хората. Нямаше да сложа името си под договора, ако не изпитвах удоволствие от състезанията. Ще е интересно и вълнуващо да се върна.
