По същото време мениджърите на “Състезателния колектив” решават да стабилизират позициите на отбора с една демонстрационна изява – опит за подобряване на световния рекорд за скорост с безкомпресорен автомобил. За целта е набелязано трасето на новопостроения участък от аутобана край Десау, а за пилот на автомобила е избран Розенхамер. Самият болид всъщност е един от състезателните 1,5-литрови модели на EMW, чиято каросерия е оборудвана с някои допълнения за подобряване на аеродинамиката. Радиаторният отвор е намален до минимум, а пилотът е покрит със специален аеродинамичен обтекател. Опитът е направен на 3 декември 1954 г., като за целта автомобилния трафик на пътната отсечка е спрян. Метеорологичните условия са неблагоприятни, но според прогнозата предстои силно влошаване на времето през следващите дни и затова е взето рискованото решение, опитът все пак да бъде проведен. Според правилата автомобилът трябва да измине отсечка от една миля в двете посоки в рамките на един час, след което се отчита средната максимална скорост. При първия опит Розенхамер развива 229,5 км/ч, което е напълно достатъчно за подобряване на тогавашния рекорд. Барт също получава шанс да изпробва машината и постига резултат, който е само с няколко секунди по-нисък от този на Розенхамер. Успешно проведеният експеримент води до нов световен рекорд, което се превръща в много силна и ефективна реклама за младата автоиндустрия на ГДР.
Част от подобренията върху каросерията на автомобила скоро след това са приложени и върху редовите състезателни модели на тима. Техните двигатели също са преработени, като мощността им е повишена от 135 на 142 к.с. при 7200 об/мин, като при това теглото на каросерията остава 530 кг.
През 1955 г. обновените болиди на EMW постигат своя триумф. На пистата Нюрбургринг, срещу западногермаските конкуренти застават цели четири автомобила EMW (доказателство че отборното ръководство декларира сериозни амбиции през новия сезон), управлявани от звездния екип Барт, Розенхамер, Тил и шампиона във Формула 2 Егон Бинер. Макар че първоначално двама от западните пилоти демонстрират известно превъзходство, малко преди финала техните нови машини (Mercedes-Benz и Porsche) една след друга се блъскат в загражденията. Причината за това е загуба на управление от разлято на пистата масло. Източногерманецът Барт обаче своевременно успява да заобиколи коварното препятствие и става победител в надпреварата. За големия отборен успех допринася и Тил, който завършва втори, изпреварвайки цялата заводска армада на Porsche – едно наистина страхотно представяне, като се има предвид, че машините на EMW се задвижват от двигатели, чиито първообраз е разработен преди близо две десетилетия. След голямата трагедия на пистата Льо Ман през юни 1955 г. Германия решава да прекрати провеждането на своето Гран при. По този начин надпреварата в 1,5-литровия клас се превръща в основно състезание за страната. Тимът на EMW предусеща поредния голям успех, тъй като неговата сила е именно в този клас. Скоро обаче пилотите от “Състезателния колектив” се изправят пред неочакван съперник в лицето на Жан Бера и неговия чисто нов заводски болид Maserati, който превъзхожда източногерманските претенденти във всяко едно отношение.
На последната за годината надпревара в Авус пилотите от ГДР се изправят и срещу новата специална версия на Porsche, с по-мощен двигател и петстепенна скоростна кутия. Асовете на DAMW обаче мобилизират целия си потенциал. Още при първите обиколки Барт постига най-добра средна скорост от 200 км/ч, следван от своя съотборник Розенхамер със 199,1 км/ч и поршето на западногерманеца фон Франкенберг. Не след дълго обаче той излиза начело, следван по петите от целия пакет на EMW. Максималната скорост нараства, като на 15-та обиколка Барт развива рекордните 202,4 км/ч. Той плътно следва лидера почти докрая, но малко преди финала отпада, поради техническа неизправност. В крайна сметка първи е фон Франкенберг с Porsche, следван от състезателите на EMW, Розенхамер, Тил и Бинер.
1956 г. започва с промяна на фирменото название. След съдебни спорове, продължили няколко години, фабриката в Айзенах първоначално е принудена да се преименува на EMW, но тъй като името и фирмената емблема все още се асоциират с тези на BMW, е взето решение заводът да приеме името AWE (Automobilwerk Eisenach).
Този последен сезон за “Състезателния колектив” е и най-интересният в неговата история.
Колите на AWE показват своя потенциал на 1000-та километра на Нюрбургринг, управлявани от две двойки пилоти – Барт/Розенхамер, които завършват на трето място и Тил/Бинер, които не успяват да завършат, поради повреда в двигателя. През тази година, след дълго бюрократично протакане, Министерството на физкултурата и здравето на ГДР най-накрая издава разрешение на “Състезателния колектив” за участие в две надпревари отвъд западната граница. Така отборът заминава за Франция, където се включва в 1000-километровата надпревара за купата Valvoline на пистата Монтлери край Париж. Там за изненада на мнозина Барт и Розенхамер стават фаворити в своя клас след неравна схватка с най-силната конкуренция от цяла Европа. Следващото и последно пътуване на тима в страна извън Източния блок е свързано с огромни трудности. Източногерманците са поканени за участие в следващия кръг от Гран при на пистата Монца, но проблемите започват още в Австрия, която отказва да осигури транзитно преминаване на отбора. Принудително направената обиколка през Швейцария обаче също не се разминава без проблеми. Оказва се, че камионите на отбора, които транспортират състезателните коли са с 15 см по-широки и 20 см по-високи от разрешеното по швейцарския закон. Когато екипът най-накрая стига до Италия е посрещнат от поредната неприятна новина – според спортния правилник на страната не се допускат автомобили с три изпускателни тръби.
Слабият резултат след всички тези премеждия също не е изненада за никого. Тандемът Тил/Бинер изобщо не завършва състезанието, а Барт и Розенхамер се класират на 41 позиция от общо 65.
Това са и двете последни чуждестрании участия за тима на AWE и едни от последните изяви за тима като цяло. В края на сезона държавата оттегля помощта си за “Състезателния колектив”, поради големите разходи, необходими за неговата поддръжка.
