Победата на Пастор Малдонадо в Гран при на Испания бе приета изключително ентусиазирано дори от хората в екипите съперници на Уилямс. Съвсем не бе случайно, че те така искрено се впуснаха да помогнат на тима след пожара вечерта.
Успехът на Уилямс бе завладяващ и вдъхна нова сила на един от най-славните отбори, който мнозина вече смятаха за мъртъв.
Нещата се промениха за седмица така, че вече се говори, че Малдонадо и Уилямс са сред фаворитите за успех и в Монако, защото венецуелският пилот бе супербърз в третия, най-бавен сектор на пистата в Барселона. Двигателят Рено видимо дава предимство при излизането от шиканите, а тимът е опитен и знае как да го напътства.
Затова решихме този път да публикуваме на нашата страница и една от последните статии в списанието ни ClubS1 – от брой 149, който в момента е по будките.
Материалът е на Иван Тенчев за развитието на Уилямс след ексклузивен разговор с Марк Гилан, оперативният инженер на Уилямс и човекът, който практически отговоря за техническата част по време на състезанията. Значението на новата техническа структура за последните успехи бе специално отбелязано и от самия Малдонадо.
Има нещо много символично във факта, че точно д-р Марк Гилан е новият технически гуру в екипа на Уилямс. В своята кариера завършилият Куинс Юнивърсъти в Белфаст британец е автор на хемодинамично контролно устройство за удължаване живота на пациенти с направен байпас на сърцето… Получил е награда за изследванията си, но след това се насочва към Формула 1 и автомобилите изпълват неговия свят.
След началото на първенството тази година изглежда, че е на път да съживи и сърцето на екипа на Уилямс, които преживяха през 2011 г. най-лошия сезон в своята история.
44-годишният Гилан е завършил аеронавтика и има докторска степен за развитие на приложения в космическите изследвания, но в крайна сметка през 1998 г. увлечението му по аеродинамиката и динамиката на автомобилите го отвежда в Макларън. После става шеф на отдела за динамика в Ягуар, поема организацията на тест тима, както и на състезателния екип, преди през 2005 г. да стане част от отбора на Ред Бул и да започне да чете лекции в университета в Сърей.
Следва пост на главен аеродинамик на Тойота и професорска практика по динамика на автомобилите, която от септември 2011 г. започва да съчетава с работата си на главен оперативен инженер в тима на Уилямс.
Както сам ми обяснява, неговите функции са да ръководи целия технически екип по време на всеки състезателен уикенд.
– Технически директор е Майк Кофлън (прочул се покрай шпионския скандал от 2007 г. – б.а.), с когото се познаваме от много години и който няма да се появява на състезания – разказва Гилан. – Моята работа е оперативна и по-малко конструкторска. Главен аеродинамик е Джейсън Съмървил, с когото сме работили заедно в Тойота, а имаме и още доста нови хора, като Робин Гери, който отговаря за динамичните анализи, симулатора, анализите.
В общи линии това наистина са новите най-важни фигури в техническия екип на Уилямс, които, изглежда, са на път да възродят позагубения блясък на тима.
Политиката в управлението на екипа не е обект на моя интерес, както съм уверил пресаташето Софи, заела мястото на дъщерята на сър Франк – Клер, а и г-н Гилан е изключително интересен събеседник и питам какво бе променено за сравнително кратко време в автомобила, че само в две състезания бяха спечелени повече точки от цялата 2011 г.
– Всъщност нищо радикално – усмихва се професорът. – Имаше страшно много добри неща, но и проблеми, които пречеха в аеродинамиката, механиката, електрониката, ние почти не използвахме например изгорелите газове, колата не работеше добре с гумите и ги износваше твърде много. Аз се присъединих към екипа през септември и в последните 6 състезания задачата ми бе само да анализирам всичко, за да потърсим начин да го решим. Колата бе стартирала като проект още през април. Майк и част от колегите работеха по нея от лятото. Не бих казал, че аз имам някаква специална заслуга.
Интегрирането на двигателя Рено със сигурност изискваше също допълнителни промени, но Гилан е категоричен, че то е може би наистина най-значителната промяна.
– Двигателят е наистина отличен. Малко по-малък е и има повече възможности за работа с него – обяснява още инженерът. – Не казвам, че Косуърт е лош мотор или нещо подобно. Просто при Рено диапазонът на избор на режими е по-голям, защото имат по-големи ресурси и работят с повече отбори. Може да се правят различни вариации, а това дава свобода, възможности, които са важни – в механиката, аеродинамиката, работата с гумите. Освен това в тима има хора, които са работили с Рено преди, имат отлични връзки с французите – лични, чисто човешки. Има натрупан опит и доверие, а това е важно във Формула 1.
Говорейки за смяната на агрегата обаче, няма как да не попитам за това дали сега прочутата малка скоростна кутия е все така същата.
– Има известно развитие, както и при всичко останало, но сега може да се усетят и предимствата от нея в аеродинамиката, защото и връзката със задното крило е развита и всичко е оптимизирано. За да се получи един подобен авангарден елемент, е нужно малко време.
Отново става дума за развитие и не мога да пропусна да попитам д-р Гилан дали все пак изборът на двама млади пилоти без сериозен опит не бе твърде рисков ход при положение, че колата трябва да се развива.
– Съгласен съм, че опитът е важен, но е важен и талантът, усетът – контрира той. – Ние имаме трима млади пилоти, които са различни и ни дават различен поглед върху нещата. Талантът им е очевиден, бързината също. Още от януари работим и с тримата (Пастор Малдонадо, Бруно Сена и Валтери Ботас – б.а.) в симулатора и аз съм много доволен, защото те изграждат мрежа от впечатления и сега това продължава в тренировките. Не мисля, че имаме проблем с това.
Накрая питам техническия гуру на Уилямс днес какви температури все пак предпочита за състезанията, поне в началото на първенството – на фона на добрата скорост на Мерцедес и Заубер на хладно и на Макларън на по-топло.
– По отношение на работата с гумите може би все пак да е малко по-топло. Не сме в състояние да загряваме гумите така бързо, както някои съперници, а в Австралия на топло имахме по-добро темпо от Ферари, така че нека да е слънце.
И за да завърша с някаква метафора, с каквато и започнах, ще отбележа, че и на студено в Китай Бруно Сена и Пастор Малдонадо останаха пред Фернандо Алонсо в състезанието.
