Себастиан Фетел тръгна от питлейна в Гран при на Абу Даби, а на финала бе трети и се качи на подиума. Това представяне на двукратния световен шампион му заслужи похвалите на отбора му Ред Бул, на специалисти и наблюдатели.
Историята на Формула 1 обаче помни и още по-необикновени случаи. Като например този как Джон Уотсън печели може би най-невероятната победа на Макларън. От дъното на решетката той се добира до челото и заедно с Ники Лауда записват двоен успех за тима. Връщаме ви към разказа за това необикновено състезание, публикуван в брой 113 на списание ClubF1 от 2009 г.
Лайтмотивът в световния шампионат през 1983 г. е борбата за надмощие между класическите атмосферни мотори и набиращите все по-голяма сила и популярност – турбоагрегати. Допълнително разнообразие внася истинското съперничество между не един и два, а цели три доставчика на гуми за отборите във Формула 1 – Мишлен, Гудиър и Пирели. Към всичко това трябва да прибавим и поредната огромната промяна в правилата, която цели да сложи край на ерата, в която господства т. нар. кола-крило.
След финала на сезона носител на титлата за втори път е Нелсън Пикет, който печели за тима на Бърни Екълстоун – Брабам, снабдявам с турбодвигатели от BMW. Постижението му е забележително с това, че той става и първият състезател, триумфирал в световния шампионат с болид с турбомотор. Така се слага край на ерата Косуърт, започнала през далечната 1967 г.
При конструкторите екипът на бразилеца е изпреварен обаче от конкурентите си Ферари и Рено, които също използват турбоагрегати.
Както неотдавна ви разказахме на практика именно от 1983 г. във Формула 1 настъпва ерата на турбото. 12 от общо 15-те състезания през годината се печелят от болиди с турбо двигатели, а Косуърт триумфира единствено на по-бавните, улични трасета в Лонг Бийч, Монако и Детройт.
Първата от тези победи обаче е наистина уникална и просто илюстрира до какво степен силите са изравнени, а състезанията – напрегнати.
Пилотите на Макларън в онези дни Джон Уотсън и Ники Лауда печелят двойна победа в Калифорния като тръгват от 22-ра и 23-та позиция!
На фона на последните успехи на тима тази история ни връща и към едно различно време, в което младият още Рон Денис изгражда още своя славен тим.
Още след първия кръг в Бразилия турбото дава заявка за бъдещата си доминация. Състезанието печели местният любимец Нелсън Пике.
Вторият кръг обаче не е на класическа бърза писта, а се провежда по трасе в слънчевия Лонг Бийч, на няколко минути от артистичен Холивуд. Състезанието не просто е спечелено от автомобил с атмосферен двигател, но само по себе си претърпява абсолютен и неочакван от никого трилър, на когото биха могли да завидят доста живеещи наоколо сценаристи.
Джон Уотсън и Ники Лауда са много опитни пилоти и изобщо не се отчайват след като квалификацията е истински провал. Причината за изоставането им в официалните тренировки произтича от невъзможността да уточнят подходящите настройки, но най-вече от обстоятелството, че квалификационните гуми на Мишлен не са подходящи за съществуващите на пистата условия. В онези години се използват различни гуми за квалификация и тези на французите не са добри, което личи и от представянето на Нелсън Пике, който също е назад на решетката – 20-ти. Брабам също е с Мишлен. През 80-те години обаче пилотите не считат, че за да спечелят състезанието , е абсолютно наложително да са на полпозишън. Може би точно поради това, наред с още няколко обстоятелства, се получават толкова интересни състезания. Затова, докато очакваме започването на поредния нов сезон, решихме да си припомним една от най-зрелищните надпревари във Формула 1 – Гран при на САЩ Запад, провела се на 27 март 1983 г. Причината за странното й име е, че подобно на някои европейски страни доскоро, и в Щатите някога е имало по две състезания на година. През сезон ’83 първото е в Калифорния, а следващото в Детройт.
За разлика от предходната 1982-ра конфигурацията на пистата в Лонг Бийч е модифицирана, и то значително. Като причина е посочена нуждата Оушън булевард този път да остане незасегнат от импровизираното американско улично трасе, тъй като е сред главните и най-натоварени градски пътни артерии. Веднага е изготвен не по-малко предизвикателен алтернативен маршрут. В тази връзка самите питове са изместени на ново място, където стартът и финишът се срещат за първи път след 1977 г.
Другата новост в САЩ се отнася до пилотите, застанали на стартовата решетка. Разликата с грида от Бразилия се дължи на отбора на Ероуз и амбицията им да променят изгледа на изцяло белите си болиди.
Трикът, използван за привличане на спонсори, се нарича Алан Джоунс. Оттеглилият се от спорта австралийски пилот е върнат в Гран при само за едно състезание през 1983 г. Естествено, това не му пречи през 1985 и 1986 г. отново да се върне във Формула 1, но за това друг път.
Още щом започват петъчните тренировки става ясно, че напрежение през състезателния уикенд ще има. И то не само поради плъзналите слуховете, че това е последното състезание в Лонг Бийч заради разногласия между шефа на трасето Крис Пук и Бърни Екълстоун, който тогава е шеф на тим и на асоциацията на конструкторите едновременно и е започнал борбата за повече пари за самите тимове. Допълнителни проблеми създават двете места по видоизмененото трасе с огромни неравности. Заради многото повреди по колите и честото напускане очертанията на пистата част от отборите внасят официално оплакване. Те се опасяват, че окачването на болидите им няма да издържи повече от няколко обиколки при подобни условия в състезание.
Най-добре в петък, въпреки неразбориите, успява да се справи Рене Арну (1:26.935), който в началото на сезона е преминал във Ферари, след като предишния сезон не иска да бъде втори пилот в Рено до Ален Прост.
В таблицата с най-бързите за деня времена французинът е следван именно от Ален, съотборника си във Ферари Патрик Тамбей и Рикардо Патрезе (Брабам-BMW). Лидерът в класирането Нелсън Пике (Брабам-BMW) и двамата пилоти на Макларън Ники Лауда и Джон Уотсън са назад, защото „бързите“ гуми на Мишлен са прекалено твърди и не могат да заработят с техните коли. Всички пилоти с тях изостават спрямо колегите си с Гудиър.
Добрата новина на следващия съботен ден е, че през нощта проблемът с неравностите на пистата е изгладен благодарение на спешната работа на организаторите и най-вече на бързосъхнещия цимент. Този път с най-бързо квалификационно темпо се оказва другият пилот на Ферари, като неговият резултат е единственият по-добър от вчерашното постижение на Арну. Така Тамбей печели първия си полпозишън със зашеметяваща обиколка от 1:26.117, а френският му съотборник застава на първа редица до него. Трети и четвърти са шампионът с Уилямс Кеке Розберг (той прави обиколка за 1:27.145 въпреки изключително нестабилната задна част на автомобила си) и новият му съотборник Жак Лафит. Всички пилоти дотук използват гуми Гудиър.
Третата редица е ангажирана от Елио де Анджелис (Лотус) и Дерек Уоруик (Толеман-Харт), които пък са с Пирели, а след тях се нарежда Микеле Алборето, чийто Тирел също е обут с Гудиър.
Най-бърз от всички, използващи Мишлен, се оказва едва осмият Ален Прост. Бъдещият четирикратен световен шампион е облагодетелстван и от факта, че разполага с новото шаси на Рено RE40. Американецът Еди Чивър все още кара старата версия от 1982 г. RE30C, а комбинацията с гумите Мишлен му отрежда 15-ата позиция.
Десетката се допълва от друг американец Дани Съливан с втория Тирел, за който 1983-та е единственият сезон във Формула 1, а до него е така и нереализиралият своя огромен талант Жан-Пиер Жарие с Лижие и гуми Мишлен.
Малко не достига на Роберто Гереро пък да се превърне в сензацията на квалификацията. Той записва осми резултат със своя Теодор-Форд, но малко по-късно е решено постижението му да не бъде зачетено. Открито е, че задното крило на колата му е по-широко от допустимото и му е отредено 18-то място на грида.
С 22-а и 23-а позиция на стартовата решетка пилотите на Макларън Джон Уотсън и Ники Лауда изобщо не влизат в сметките на експертите за спечелване на надпреварата. Но напредването от дъното на решетката към челото на колоната е специалността на Джон Уотсън. През 1982 г., която е и най-силната в кариерата му и той става вицешампион, ирландецът задминава три коли за една обиколка на изключително тясното трасе в Детройт. Година по-рано е 17-ти на грида, а печели състезанието в града на американските автомобили. Сега обаче му предстои още по-голямо предизвикателство.
По време на неделното състезание е слънчево и топло, а част от зрителите, типично по американски, са наобиколили пистата със своите каравани и са се качили върху покривите, без да се налага да плащат днешните цени на билет за Формула 1. Всичко е претъпкано и има защо.
На състезателите им предстоят 75 обиколки по уличното трасе с обща дължина 3,275 км. Маршрутът му минава и покрай красивото пристанище, с което организаторите очевидно се стремят да отъждествят състезанието си с легендарната надпревара в Монако.
При дадения старт Патрик Тамбей се изстрелва от първа позиция. Третият Кеке Розберг буквално се лепва зад него, след като в типичния си агресивен стил поизбутва другото Ферари на Рене Арну. При маневрата си финландецът губи за части от секундата задната част на колата си и леко се завърта, като докосва предната дясна част на болида на Рене, но независимо от контакта и двамата продължават напред. Така Розберг е втори, следван от Лафит, също изпреварил Арну, който връща газта след агресивното начало.
Само след няколко завоя финландецът застига лидера Тамбей. Атакува и него, но при спирането преди острата фиба, за да влезе от вътрешната страна и изпревари Тамбей, се завърта. За щастие на милионите му фенове не се удря в нищо, но губи второто си място от Лафит. Въпреки това Кеке продължава без видими проблеми.
След първия тур в задната част на колоната също има размествания. Дани Съливан, който тръгва девети, вече се е изкачил до шестата позиция и кара след Алборето и Арну, който пък се е смъква още назад. Еди Чивър от 15-ти е девети след Прост. В същата втора обиколка обаче Съливан е задминат от Патрезе, а в следващия тур от Прост и Чивър.
Така в 5-ия тур подреждането е: води Тамбей, а след него са Розберг, Лафит, Алборето, Арну, Патрезе и Прост.
До 11-та обиколка отпадналите са двама: Манфред Винкелхок поради инцидент (още в третия тур) и Дерек Уоруик, който кара Толеман (заради спукана гума Пирели).
Малко по-късно Ален Прост започва да изостава заради прекъсване на електрическата система в колата, което го тормози още от тренировъчните сесии. Затова французинът е принуден да посети извънредно бокса в 16-ата обиколка.
Междувременно Еди Чивър започва да догонва Рене Арну и Рикардо Патрезе. В този момент той е улеснен, тъй като Рене започва да губи сцепление заради влошаващото се състояние на гумите си Гудиър. За Чивър обаче следва нещо още по-неприятно. Той влиза в бокса на Рено, само че механиците са прекалено заети. Те трескаво диагностицират двигателя на съотборника му Прост. Чивър отчаяно маха, но е принуден да се върне, когато ситуацията в бокса се нормализира. В крайна сметка механиците успяват да разрешат проблема на Прост, но французинът, въпреки настървеното си каране, не постига нищо по-значимо в състезанието, защото е затворен с три обиколки.
Същевременно Розберг си връща второто място зад Тамбей и четиримата заедно с Лафит и Алборето се пооткъсват пред другите.
В продължение на цяла серия от обиколки Кеке е направо бесен, че не може да изпревари Тамбей. Финландецът е много по-бърз като цяло в обиколките. В завоите добре балансираният му Уилямс стои като залепен за пистата. Кеке сече завоите и спира по-късно, само леко се плъзга задната част.
На единственото място в дългата дъга покрай морето обаче се вижда ясно как турбото на Тамбей го дърба много по-добре. В крайна сметка максималната мощност на турбомотора е по-голяма с поне 150 к.с.! Технологията обаче не е съвършена и в завоите турбо дупките са проблем, но там пък няма място Розберг да мине напред. Кеке обаче също е застрашен от загуба на позиция. Разликите са нищожни и буквално и на неговата скоростна кутия са се залепили Лафит, Алборето и пробилия си път напред Жарие, който изпреварва Патрезе и Арну. Рене влиза в бокса за смяна на гуми.
В 25-ата обиколка Розберг решава безкомпромисно да изпревари най-после водача Тамбей. Влизайки във фибата, намираща се непосредствено преди питовете, Кеке заема вътрешната страна. И се опитва да влезе вътре в завоя и като спре вътре в кривата, да остави Тамбей отвън. Французинът обаче затваря вратата и двете коли се удрят. Ферари-то излита настрани, а Розберг продължава, но губи скорост и веднага Лафит го изпреварва за части от секундата.
Без днешното напрежение Тамбей споделя пред телевизия Рай малко по-късно, че Розберг се е качил на бордюра, хлъзнал се е тогава и го е ударил, заради което много съжалява, защото иначе не е било възможно да загуби.
Тамбей казва още, че изобщо не очаквал, че Розберг ще избере да го атакува на това място от трасето, защото колата му била твърде нестабилна. Освен това според Патрик съперникът му нямал никакъв шанс да го изпревари чисто, защото французинът бил по-бърз, на правите и при излизане от завоите.
Тонът обаче е умерен, без излишно напрежение и емоции. Станалото – станало, бащата на днешната звезда Нико Розберг не би бил себе си, ако не бе опитал да изпревари съперник.
Както се оказва обаче, и щастието на Розберг не трае дълго.
Когато влиза в шикана след инцидента, той вече се намира зад съотборника си Лафит. Жарие пък, който се движи след тях, почти допира скоростната кутия на Розберг, а миг по-късно двата Уилямс-а се изравняват и дори докосват леко. Розберг иска да се пребори с Лафит и спира много късно, а Жарие се удря в него. Кеке забърсва стената и отпада. Жан-Пиер продължава на втора позиция, но повреденото предно крило почти веднага го лишава от възможността да продължи в надпреварата.
Така Лафит излиза начело, втори е Патрезе който е с Мишлен, а след него идват Съливан и Марк Сюрер. По-изненадващото обаче е, че на хоризонта, съответно пети и шести, на около 20 секунди от лидера, вече се задават Лауда и Уотсън. Пилотите на Макларън си проправят успешно път напред сред колоната най-вече заради качествата на състезателните гуми Мишлен. За квалификации предоставените от французите смеси не се оказват много удачни, но в състезателни условия определено имат преимущество пред конкурентите от Гудиър и Пирели, защото са по-издръжливи и постоянни.
След още няколко обиколки Лауда и Уотсън започват да наваксват преднината на лидерите, давайки най-добри времена на пистата. Но освен спора за място с другите, двамата се борят и помежду си! В крайна сметка Уотсън успява да задмине Лауда в 33-ата обиколка.
Междувременно гумите на Лафит се изхабяват доста бързо и той дава сигнали към бокса, че е невъзможно да задържи позицията си. Патрезе, който също се възползва в този момент от издръжливостта на Мишлен решава да го изпревари, но намеренията му се провалят, когато на първия завои в 43 обиколка излиза извън пистата и не може да се върне на трасето, когато инат Уотсън и Лауда вече са минали покрай него. След още две обиколки Макларън-ите вече са застигнали и атакуват лидера Лафит. Французинът се опитва да окаже съпротива, но не може да ги спре. И двамата с мотори Косуърт много внимателно и агресивно са изпреварили няколко пилоти още в първите обиколки, но и са загрели отлично гумите си и така от 22-ри и 23-ти на грида след изключително каране почти на половината дистанция излизат на първо и второ място.
Лафит все по-остро изпитва затруднения заради гумите си и Патрезе успява отново да го догони и в 52-ата обиколка да му отнеме третата позиция.
Арну, който сменя рано своите гуми е също в по-добра кондиция и ходът му със смяната се оказва печеливш. Той обаче започва борба с Чивър за петото място. Младият американец е невероятен в този ден и със своите работещи добре гуми Мишлин е много бърз. В 67 обиколка двамата застигат и Лафит. На фибата Уилямс-а и Ферари-то си разменят местата около Чивър и Арну от шести става четвърти. В следващата обиколка Чивър обаче губи петата си позиция заради повреда в скоростната кутия и тъжно отпада. Само три обиколки преди края пък третият Патрезе също отпада заради повреда в разпределителната кутия.
Лауда, заради влошаващ се спазъм в десния крак, дори не си помисля да си съперничи повече със съекипника си Уотсън. Така Джон взима петата си победа в Гран при, финиширайки с около половин минута преди Ники. Арну е трети, а Лафит четвърти пред днешния коментатор Сюрер и венецуелската легенда Джони Чекото, който печели точка в едва във втората си надпревара в Гран при.
Това е последната победа на Джон Уотсън в кариерата му на пилот във Формула 1. Днес той е коментатор на сериите А1 GP.
Двойният триумф на Макларън в САЩ остава единствен за сезона, а още на следващото състезание в Монако, нещата се обръщат на 180 градуса.
Кеке Розберг взима реванш и печели, а куриозното е, че това става единственото състезание в живота на Рон Денис, за което и двете му коли не се класират. В четвъртък Лауда и Уотсън са 23-ти и 24-ти, след като имат проблеми с квалификационите настройки. В онези дни се взимат за старта най-добрите времена от двете квалификации в петък или събота и нещата стават неприятни в събота, когато започва да вали. При положение, че в Монако право да стартират имат само първите 20 коли, Макларън са извън решетката. В тима не вярват на очите си, а спонсорите от Марлборо са разбити, но животът продължава.
Още нещо става ясно в онези дни – надалите ухо на спекулациите, провъзгласяващи край на надпреварите в Лонг Бийч, се оказват прави. Организаторът Крис Пук и Бърни Екълстоун така и не успяват да стигнат до консенсус за бъдещето на състезанието. Ден по-късно американското трасе подписва сделка със сериите Индикар и Лонг Бийч завинаги изчезва от календара на Формула 1.