Яри-Мати Латвала сподели чувствата си след победата в рали Акрополис пред wrc.com.
– Как се чувстваше в неделя след първата си победа за Фолксваген?
– Наистина добре. Огромно облекчение е. Започнах сезона си с голяма катастрофа, така че във Фолксваген със сигурност са се питали какъв е този пилот, когото са взели. Най-накрая донесох резултати на тима въпреки трудните моменти.
– Чувстваш ли, че по този начин си доказал, че заслужаваш мястото си?
– Надявам се. Има още много ралита и битката за титлата при конструкторите ще е голяма. Необходими ни са още добри резултати, но вървим по добър път. Много съм доволен от това рали, имахме чудесна тактика. Беше малко по-тактическа надпревара.
– Каква бе стратегията ти?
– Идеята в това рали е, че трябва да караш на около 90%. Това означава, че има места, където можеш да достигнеш 100%, но не бива да е непрекъснато – гумите и колата не биха го понесли. Трябва на моменти да намаляваш и ние отбелязахме в бележките си точно кога да се случва това – изчислихме на кои контроли подобен подход би проработил и на кои не. На пръв поглед не изглежда като нещо особено специално… В първата отсечка бяхме 40 секунди назада.
– Чувстваше ли напрежение в челото?
– Не мислех особено за това до неделя сутринта. В събота вървях етап за етап и едва в неделя осъзнах към какво се приближаваме и това ни донесе повече вълнение.
– Имаше ли „Яри-Мати моменти“?
– Да, два. В първата отсечка на три километра след старта продължих направо, за да не ударя нещо. Загубихме 14 секунди. След това в четвъртия етап имаше участък със спускане, където вървях прекалено бързо. В края му се спира и следват десен-ляв. Отворих прекалено десния и това ме забави в кривата на левия, като изтървах и вярната посока. Извадих наистина голям късмет. Казах на Мика (Антила, навигаторът му): „Окей, извадихме късмет, използвахме каквото ни бе дадено, няма да получим повече шансове“.
– Преди 10 години в Гърция за първи път бе заводски пилот. Сега спечели…
– Бях 18-годишно момче и това бе първото ми излизане с Фокус RS WRC. Вълнението бе огромно. На шейкдауна карах с Колин Макрей, Томи Макинен и Петер Солберг, после стартира ралито и условията в първата отсечка бяха доста трудни. След първия ден бях толкова уморен, че в началото на втория исках да спя в колата! Не бях готов за толкова горещо и физически изтощително рали. Имах огромно желание да карам, но никаква идея за настройки, нищичко не можех да направя по автомобила. Нямах никакъв опит, само карах отсечка за отсечка. Помня, че на последния сервиз – имаше още три етапа и вървяхме десети – Малкълм Уилсън ми каза да се отпусна. Беше трудно да стигна финала. Мисля, че след това бих времето на Дидие Ориол със секунда и бях девети. Това беше огромно постижение за мен, бях съвсем млад и започвах да трупам опит. Невероятни моменти. Страхотно е да си ги припомням. Остарявам, вече не съм един от младото поколение! Но означаваше много за мен. Тук получих трофея на зрителите, тогава стилът ми беше доста див; не можех да карам колата направо, през цялото време се движех с вратите напред…