На 27 септември в Париж ще се състои следващото събиране на световния съвет на ФИА. След него президентът Жан Тод се надява да обяви сключването на новия договор Конкорд между федерацията, отборите и притежателите на търговските права на Формула 1. Това обаче може и да не се случи, защото измежду тимовете, местните федерации и световната федерация има почти непреодолими различия.
Това споразумение Конкорд ще остане в историята като най-трудно създаденото. То е минирано от всякъде и във всеки един момент може да създаде огромни проблеми. В него се регламентира най-несправедливото разпределение на приходите до сега в историята. Освен това би дало възможност на групата топ тимове да взима на своя глава решения за промяна в регламента без да се съобразява с малките. То трябва да е базата за едно бъдещо излизане на борсата и не на последно място това споразумение осигурява на ФИА толкова пари, колкото федерацията никога преди това не е получавала.
Притежателят на правата (повече подробности около управляващия търговските права, Бърни Екълстоун може да намерите в последния 163-и брой на списание ClubS1) и тимовете ще плащат в бъдеще по $40 млн. годишно. И именно тук се крие един от проблемите. Всъщност местните федерации би трябвало да са доволни, че президентът Жан Тод е успял да договори толкова пари. До момента в касата на федерацията влизаха почти двойно по-малко приходи ($21 млн.), които едва стигаха за покриване на разходите.
Но след като Тод предостави на местните федерации копия от документа, за да получи тяхното одобрение за подписването му, реакциите не бяха никак положителни. Мнозина не са готови да дадат картбланш до 4 септември, както Тод се надяваше да стане. Мнозинството е на мнение, че на световния съвет трябва да бъде дискутирано вътрешното разпределение на получените $40 млн.
Проблемът се корени в това, че средствата от фондацията на ФИА свършват през следващата година. Тези пари бяха харчени целенасочено за проектите на спортните клубове и възлизаха на $7 млн. годишно. Парите, които ще идват във ФИА благодарение на споразумението между Бърни Екълстоун и Тод не са предвидени за разпределение между спортните клубове. Така теоретично президентът на федерацията може да ги инвестира в своята програма Road Safety (сигурност на пътя) или за нова щаб-квартира в Женева.
Местните федерации се притесняват, че могат да останат с празни ръце и затова те искат твърди обещания от Тод за тези пари, преди да му позволят да подписва каквото и да било. Това обаче може да стане едва по време на световния съвет, което означава, че времето на французина е ограничено.
Отборите в средата на класирането във Формула 1 също не са доволни от разпределението на приходите, въпреки че вече имат нови договорки с Екълстоун. Не малка част от тях вече са затънали до гушата. В Лотус, Форс Индия и Заубер се питат дали има смисъл да подписват смъртната си присъда.
„Не може голямата част от приходите да отива за Ферари и Ред Бул“, обясни наскоро позицията си собственикът на Лотус, Жерар Лопес. Разпределението на приходите от комерсиалните права е доста несправедливо. За привилигированите тимове като Ред Бул и Ферари отиват доста пари, тук се включват и Мерцедес, Макларън и Уилямс, като голяма част от приходите им не зависи от позицията им в световния шампионат.
По-малките отбори виждат в забавянето на договорите си шанс за това, разпределението на приходите да бъде променено. Това обаче не среща одобрението на Бърни Екълстоун, който ще използва коза, че тези тимове вече са се съгласили с така наречения Financial Agreement (финансово споразумение).
Причината за това съгласие е ясна. Със своята тактика „Сега или никога“, Екълстоун поставя под напрежение екипите. Те се страхуват, че може да не получат нищо, ако не подпишат. В същото време на тях им е ясно, че целта на тази система е да направи богатите по-богати, а бедните да останат бедни. Вероятно целта на тази идея е да бъдат склонени малките отбори да използват клиентски болиди – идея, която от доста време циркулира и се разисква в падока.
Дори един глас против може да събори споразумението Конкорд. Не е ясно как ще се държат собствениците на търговските права. За мажоритарният собственик CVC (35,1%) е жизненоважно да има споразумение, защото то е необходима база за излизането на борсата. Бърни Екълстоун пък не се нуждае от споразумение. То може дори да му навреди. При завеждането на дело срещу него в Мюнхен столът му като управляващ директор може да се разклати сериозно. Защото тогава той ще представлява сериозен риск за инвеститорите.
За одобрението от страна на притежателите на търговските права е необходим подписът на всички в управителния съвет. Бърни може да блокира всичко сам. Или дори да не го направи, то спокойно може да го направи някой друг, на когото англичанинът да е подшушнал прилична сума.
