Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Интересни факти за пистата Монца

Интересни факти за пистата Монца

603
0
Монца

Пистата Монца в Италия е едно от четирите трасета в настоящия календар на Формула 1, на които са се провеждали състезания още от началото на шампионата през 1950 г. Другите три са Монако, Силвърстоун и Спа. Монца не е била домакин на Гран при единствено през 1980 г., когато Гран при на Италия е била преведена на пистата Имола. Позната като „Храмът на скоростта” заради дългите си прави, на които настоящите коли от Формула 1 достигат над 320 км/ч, Монца е най-бързата писта в календара и любима на пилоти и фенове. Трасето обаче е изградено доста преди началото на шампионата Формула 1 през 1950 г.

През 1922 г., за 25-годишнината от основаването си, Автомобилният клуб на Милано решава да изгради подходящо трасе за провеждането на Гран при на Италия, което да конкурира тогава успешната надпревара за голямата награда на френския автомобилен клуб. Изборът за място пада върху парка Вила Реале в градчето Монца, а пистата е била предвидена да се използва както за състезания, така и за тестове на различни превозни средства. 10-километровото трасе е построено за 110 дни. Разликата с настоящата конфигурация е липсата на трите шикана на пистата. Освен това част от конфигурацията е било и 4,25-километровото овално трасе с два виража. Официалното откриване на пистата е на 3 септември 1922 г. с автомобилно състезание, спечелено от Пиетро Бордино с Фиат 501. Впоследствие на трасето се провеждат множество надпревари, както с коли, така и с мотори. В средата на 20-те колите са достигали около 220 км/ч, а средната скорост на моторите в средата на 30-те е била 170 км/ч.

Пистата е променяна няколко пъти след инциденти на високоскоростните виражи. Северният вираж е премахнат и са прибавени два 90-градусови завоя, свързани с къса права, свързващи трасето с южния вираж. Пистата е наречена Флорио и е с обща дължина 6,6 км. Тя се използва до 1938 г.

По време на Втората световна война обаче на пистата не се провеждат състезания, част от настилката е разрушена заради танкове, които са използвали трасето за тестова писта. Съоръженията около пистата също са били разрушени.

През 1948 г. трасето е било реконструирано и тогава е проведено първото състезание след войната. През 1954 г. започва новото преустройство на пистата, когато е изграден големият вираж на Монца, като трасето отново става с дължина 10 км. На тази конфигурация се провежда за първи път състезание от Формула 1 през 1955 г. (на нея пилотите се състезават и през 1956, 1960 и 1961), спечелено от Хуан Мануел Фанджо с Мерцедес. След инцидента на Волфганг фон Трипс от 1961 г., в който пилотът губи живота си, а същата съдба сполетява и общо 13 зрители, конфигурацията с виража спира да се използва. Последните по-сериозни промени са направени през 1972 г., когато са добавени два шикана, за да се намали скоростта на влизане в завоите: Гранде в края на старт-финалната права и Аскари.

Ето и част от интересните факти за Монца, публикувани в сайта formula1.com:

– Михаел Шумахер държи рекорда за най-много победи на Монца – 5 с отбора на Ферари, следван от Нелсън Пике с четири (две с Брабам и две с Уилямс).

– Ферари е най-успешният отбор на това трасе. Скудерията има общо 18 победи, 45 други подиума и 19 полпозишъна на домашното си трасе.

– Гран при на Италия през 2005 г. е едно от четирите състезания в историята на Формула 1, в които абсолютно всички 20 коли са завършили надпреварата.

– На Монца е проведено най-бързото състезание от Формула 1 през 2003 г., когато Михаел Шумахер завършва надпреварата със средна скорост от 247,585 км/ч. Това е и най-краткото по продължителност пълно състезание във Формула 1 – 1 час и 14 минути.

– Най-бързата квалификационната обиколка, с която е спечелен полпозишън, е записана от Рубенс Барикело с Ферари през 2004 г. – средна скорост 260,395 км/ч.

– На Монца е записан и най-оспорваният финал на състезание. В Гран при на Италия през 1971 г., когато първите пет коли финишират на разлика то 0,6 сек. Питър Гетин печели състезанието само с 0,01 сек пред втория пилот Рони Петерсон.

– Според данни на Мерцедес пилотите са на пълна газ в 77% от обиколката, като най-дългия период, прекаран на пълна газ, е 16 секунди. Пилотите превключват скорости средно 46 пъти на обиколка, което се равнява на общо 2 438 смени за цялото състезание от 53 тура.        

– 82-ма италианци са участвали в състезание от Формула 1, а Нино Фарина и Алберто Аскари са единствените шампиони от Италия. Фарина печели титлата през 1950 г., а Аскари през 1952 и 1953 г. Общо трима италианци са печелили домашното си състезание – освен Фарина и Аскари това прави и Лудовико Скарфиоти през 1966 г. с Ферари.