В специализирани издания и коментари се изписа много за рисковете, които поема Роберт Кубица при своите участия в надпреварите. Полякът се справя много добре в новото поприще, след като именно излитане в подобно състезание му струваше кариерата във Формула 1. Рали Монте Карло показа всичко от него, такъв какъвто го познават повечето фенове и специалисти. След като уцели в избора на гуми той постигна две най-добри времена в скоростните отсечки, но покаченият адреналин доведе до забиване в канавката и отпадането му.
В своя първи сезон в Световния рали шампионат Кубица ще трябва да събира преди всичко опит. След успеха си от миналата година той едва ли е на това мнение, но грешката му в Монако потвърждава подобно мнение. Както самият той признава, най-голямото напрежение идва от него самия.
„Да, така е. През миналата година имах няколко инцидента“, обяснява Кубица. „Тогава някои хора обясняваха, че аз няма да издържа на напрежението. Но когато стартираш от първа редица или от полпозишън във Формула 1 и петте светлини изчезнат – тогава знаеш много добре, какво означава напрежение. Това е може би и единственият начин да спечелиш в Гран при – като се справиш с напрежението. Това е нещо особено.“
Промяната и преминаването от Формула 1 в рали спорта е доста трудна. Освен това Себастиен Ожие поставя доста високо летвата за всички останали състезатели. Надпреварата отново заплашва да се превърне в соло рецитал.
„Понякога има съмнение. Но когато има съмнение това означава само, че не разполагаш с достатъчно опит. Така бе и във Формула 1. Преди първия си старт там не се чувствах под напрежение, но се питах, дали съм достатъчно добър, за да се справя добре.
При ралитата има доста неизвестни. На пистата можеш да предвидиш доста неща и голяма част от тях да контролираш.“
Това, че Кубица не стартира за Ситроен, а за М-спорт с Форд Фиеста RS WRC се дължи най-вече на връзките му с основния спонсор.
„Ситроен ми предложиха чудесна възможност, да карам заводски автомобил, за което много им благодаря. Но аз исках да остана лоялен на Лотос. Без тях аз нямаше да съм тук, защото миналата година нямаше да разполагам със средствата да карам Ситроен. Французите ми помогнаха много, но същото важи и за Лотос. За съжаление не успяхме да постигнем съгласие между Лотос, Тотал и Ситроен. Не смятам обаче, че участието ми с Фиеста е лош избор.
След като карах шест месеца за Ситроен разбира се щеше да е чудесно да съм в заводския им отбор. Трудно бе да се вземе подобно решение, но смятам, че нещата трябва да се случват крача по крачка. Да карам WRC автомобил е голяма крачка напред. Да съм в заводски отбор щеше да е още по-голяма, но смятам, че трябва да се движа по-бавно.“
