Основателят на екипа на Шедоу – Дон Никълс, почина на 92 години вчера. Тимът е част от Формула 1 от 1973 до началото на 1980 г. За него са карали таланти и шампиони, като Питър Ривсън, Жан-Пиер Жарие, Том Прайс, Алън Джоунс, Джеки Оливър и Рикардо Патрезе. Джоунс записва и единствената победа за екипа в Гран при на Австрия през 1977 г.
Екипът става известен с едни от най-екстравагантните коли в решетката през 70-те години на миналия век. Първият болид от 1973 г. е дело на известният дизайнер Тони Саутгейт – DN1. Колата е бърз и още във второто си състезание стига до подиума, като зад волана е Джордж Фолмър.
До края на сезона е записан още един подиум с Джеки Оливър. Следващия сезон обаче започва ужасно със смъртта на новия пилот на тима Питър Ривсън, който загива по време на тестове преди 3-ия кръг на Киалами. На негово място идва Том Прайс, а съотборник му е Жан-Пиер Жарие.
Последният записва подиум в Монако, но най-големите успехи идват през 1975 г. Жариер е на полпозишън в първите 2 състезания от сезона, но и в двете отпада. В Аржентина това става още в загряващата обиколка, а в Бразилия към края на състезанието, докато води убедително.Прайс пък печели състезанието на Брандс Хеч извън шампионата. Тимът завършва на 6-о място в шампионата при конструкторите.
На следващата година Прайс е на подиума в Бразилия, но колата вече не е толкова добра и екипът е 8-и при отборите. 1977 г. е белязана от нова трагедия на Киалами. По време на състезанието загива Прайс, след като той блъска маршал с пожарогасител, излязъл да гаси колата на Ренцо Зорци. Самият Прайс обаче е ударен от пожарогасителя с над 200 км/ч и загива на място.
Все пак до края на сезона Алън Джоунс печели състезанието в Австрия и е 3-и на Монца, като тимът е 7-и в шампионата при отборите. През 1978 г. представянето е значително по-слабо и екипът е едва 11-и с 6 точки, а година по-късно са спечелени само 3 т. В началото на 1980 г. тимът изпитва големи финансови трудности заради липса на спонсори и е закупен от Теди Иеп и неговия Theodore Racing.
