От този сезон във Формула 1 пилотът, направил най-бърза обиколка, ще получава 1 точка. Условието е обаче даденият състезател да е в топ 10 на крайното класиране на надпреварата. Ако не е сред първите 10, точка няма да бъде присъждана на никой.
Даването на 1 пункт за най-бърза обиколка не е нещо ново за историята на Формула 1. В периода 1950-1959 г. пилотът с най-бърз тур също е получавал 1 т. Като тогава тя е имала много по-голяма стойност. Защото победителят е вземал 8, вторият 6, третият 4, а четвъртият и петият съответно 3 и 2 т.
През 1952 г. например шампионът Алберто Аскари печели 6 победи, като и в 6-те прави и най-бързата обиколка. В последното от тях на Монца Аскари и Хосе-Фройлан Гонзалес си разделят по половин точка, тъй като и двамата постигат едно и също време – 2:06.1 мин. В онези времена времето за тур е отчитано само до 1 десета от секундата.
В тази връзка през 1954 г. във Великобритания цели 7 пилоти постигат една и съща най-бърза обиколка – 1:50 мин. Това са Хуан-Мануел Фанджо, Стърлинг Мос, Гонзалес, Майк Хоторн, Жан Бера, Аскари и Онофре Маримин.
Така те си разделят по 0.14 точки.
Най-голямо значение точката за най-бърз тур е имала през 1958 г. Тогава шампионът Хотърн с Ферари завършва с 42 т. 4 от тях са от най-бързи обиколки. Вторият Мос има 41 т., 3 от които са за най-добрия тур. Ако не беше едната точка за НБО, двамата щяха да имат равен актив – по 38. И с повече победи шампион щеше да е Мос.
За 1960 г. обаче това правило отпада. А една точка започва да получава завършилият на 6-а позиция пилот. От 1961 г. победителят вече взема 9 вместо 8 т. Тази система се използва до 1990 г.
От 1991 г. първият взема 10 пункта. За 2003 г. първите 8 пилоти получаваха точки – съответно 10, 8, 6, 5, 4, 3, 2 и 1 т. От 2010 г. до 2018 г. в сила е системата с точки за първите 10 – 25, 18, 15, 12, 10, 8, 6, 4, 2 и 1 т.
