Трикратният световен шампион и шеф на борда на директорите на Мерцедес във Ф1 Ники Лауда призна, че не притежава нито един от болидите, с които се е състезавал в успешната си кариера. Австриецът обаче като че ли не съжалява за това и разказа пред немското издание “Auto motor und sport” за колите в ежедневието му.
„От две седмици имам спортен Mercedes AMG GT-S, похвали се Лауда с новата си кола. – Дълго мислих дали мога да си позволя да карам такъв автомобил. Колата привлича много внимание, а и аз трудно се скривам в тълпата.
Автомобилът е страхотен, но има сериозен разход – за 30 километра от офиса ми до летището, при това в режим Comfort, разходът ми е 9,8 литра.
Но когато излизам от Виена превключвам на специално разработената за мен програма за управление на двигателя, окачването и ауспусите. Звукът на мотора се променя, той реагира по-остро и изпускателната система става по-шумна.“
Това обаче далеч не е единственият Mercedes в гаража на Ники. „Във Виена имам и един Mercedes G-класа. Той е за жената и децата – допълни Лауда. – Но те предпочитат да се возят с мен на GT-S. Когато отида да взема децата от градината, те бързат да се качат и започват да пищят: „Тате, карай като на състезание”. Имам и къща на остров Ибиса, където държа един Land Rover Defender. В интерес на истината, появата на AMG GT-S не беше съвсем планирана. Идеята ми беше да сменя моята E-класа с по-скромен автомобил, примерно C-класа.
Но се появи възможност да си взема този GT-S и разумът излетя през прозореца. Следващата ми кола ще е Mercedes GLE, трябва да пристигне през зимата.” Ако обаче се насочим към състезателните автомобили, то там Ники няма с какво да се похвали.
„Не притежавам нито един от болидите, с които съм се състезавал, нито един – клати глава Ники. – В края на 1975 година Енцо Ферари ми каза: „Можеш да си вземеш колата, с която спечели световната титла”. Беше много специален момент за мен, защото това ми беше първата титла във Формула 1. След разговора ни мина цял месец и по въпроса не се чу нищо.
Накрая отидох при Франко Гоци, който беше дясната ръка на Ил Комендаторе. Питам го какво става с моят болид. А той ми отговаря: „Няма проблеми, плащаш го и го взимаш”. Обясних му, че Енцо иска да ми я подари, а той ми каза: „Не, шасито се продава, не се подарява. Още същия ден обаче видях новата кола на Ferrari за сезон 1976 и веднага забравих шампионския ми болид. Може би трябваше да купя колата от 1975, днес щеше да струва много пари.”
И естествено, когато сте на среща с Ники Лауда не може да не поговорите за самолети.
„Имам лиценз да управлявам почти всички популярни пътнически самолети – с гордост обяснява Лауда, който на няколко пъти влезе в ролята на собственик на авиокомпания, но без особени успехи. – Имам право да пилотирам Boeing 737, 767 и 777, както и всички модели на Airbus.
Имам около 19 000 часа във въздуха като пилот. Освен това съм и посланик на марката Bombardier и летя на техен самолет Global 6000. Когато ходя на състезания, трябва да показвам този самолет на местните клиенти на компанията. Трябва обаче да кажа, че пилотирането му не е лесна задача.”
